Пак можем да използваме теорията за българския нещастник. Който едвам свързва двата края, работи за дребни суми, но си наляга парцалите, за да не остане и без тях - безработицата наоколо е сериозна, а вкъщи го чакат гладни деца и изнервена жена. Пак можем да ги наречем унижени и оскърбени от действителността и така да ги оправдаем за всичко, което вършат. Дори когато се държат и мълчат като пълни задници. Те са хората, които бяха във взривените складове край Петолъчката. Пострадаха, лежаха в болница, разминаха се на косъм. За разлика от свои колеги, водещи се изчезнали с никакви шансове да се появят. Поне заради тях, поне заради своите рани и големия си късмет трябваше да се разприказват. А не да вземат от работодателя си по 500 и по 1000 лева и да пазят дискретност под леглата в мишите си дупки. Сумите дори нямат значение – дали са малки или големи, дали са смешни или сериозни за региона и семействата им. Просто на житейския пазар би трябвало все още да се намират неща, които...