Евгени Димитров. Снимки: авторката

Ако посетите библиотеката, той най-често ще се появи като някакъв разговорлив елф. Ще започне да ви развежда из рафтовете, а ако види, че ви е интересно, ще обясни най-различни подробности за книгата или автора й. Слушайки съветите му, човек току-виж забрави проблемите си и започне да си мисли съсредоточено каква книга ще отнесе вкъщи.

След Евгени идва “Димитров на квадрат” – чувайки тази може би често правена вметка, човекът насреща - в случая аз, се усмихва.  Евгени работи в Столична библиотека от 20 години. Като всеки библиотекар, той поддържа определен отдел в библиотеката като своя малка книжна нива. За Евгени това са отделите с руска и българска литература, за които той казва, че е чел поне 90 % от книгите.

На 43 години, но с външност на 30-годишен, той носи на продълговатото си лице очила с много голям диоптър. Ако в някоя книга има рисунка на библиотекар, много е вероятно той да изглежда точно така. Евгени твърди, че запомня цели пасажи от книги, както и лицата на читателите– качество, за което делово казва, че му върши чудесна работа в библиотеката.

Завършил е специалността библиотечно-информационни науки, за която казват, че се учи по много от всичко. Първоначалното му желание е руска филология, което да бъде продължение на средното му образование в 35 СОУ за руски език, но балът му не се оказва достатъчен. В Столична библиотека започва работа като студент, през 1990 година. Тогава библиотеката се премества от сградата на улица Гурко до площад Славейков, което пък преди това е било мястото на бившия градски комитет на БКП.

В центъра на малката вселена

С Евгени разговаряме на масичка в една ниша на библиотеката. Наоколо рафтовете се издигат като защитни стени, от време на време като гъба изниква някой посетител, за да потърси нещо в този по-затънтен ъгъл.
Тече последната седмица преди библиотеката да затвори през лятото. За това и прииждат много хора, които в последния момент са се сетили, че имат книги за връщане. Имаме някакъв късмет, че улучваме момент на относително затишие за интервюто.

Двете библиотекарки на смяна заедно с Евгени изглеждат любопитни какво си говорим. Може би дори ревнуват. За Евгени не е преувеличение, ако се каже, че е център на тази малка вселена от рафтове и книжни тела. Наблюдателят лесно може да забележи, че най-активен в общуването с читателите е Евгени. По собствено желание той надвишава задоволителния минимум от внимание към читателя. След 20-годишната работа все още има спокоен характер и твърди, че дори физически не се е променил. Да общува за него е изключително удоволствие, нещо като „гориво”, въпреки че…”все пак има някои хора, на които е трудно да се угоди”.

Читателите

Евгени сред книгата. Снимки: авторката

Евгени констатира, че ако трябва да се прецени как се е изменил броят на четящите през годините, налице е “малък отлив”, което звучи по-меко, отколкото многото статистики за намаляващия интерес към книгите. Според него не са кой знае колко намалели четящите „по принуда”, например студентите по време на сесия (най-многобройното библиотечно население). Читателите за “собствено удоволствие” според него обаче са по-малко.

Евгени е от хората, които умеят да уважават останалите и не ги изкарват по-глупави от себе си. Той не се впуска в обичайните обвинения за липса на желание на хората да четат, а търси вината в библиотеката и конкретно в малкото нови книги, които тя може да си позволи. “Когато няма нови книги, хората не идват. Да видите как, като купим повече екземпляри на една книга, тя се ...