Бях заспал и бях потънал в тежки сънища. Предишния ден се бях върнал от Прага, на следващия ден заминавах за Берлин, в същата тая вечер се срещнах с една известна телевизионна водеща, която искаше да й помогна да се справи с проблема си с алкохола. Бях се преуморил. И сега, в падналата нощ, аз плувах в тежък сън. В съня ми аз бях само мисъл, поглед и фантазия – и се реех. И това - засега - изглежда не тежко и задушаващо – а напротив – свободно и леко. Но аз се реех не в безкрайно и сладко, синьо небе, а в някакво мазе. Пълно с прозрачна, прашна вода. Вода, каквато може да се види в късен следобед в някой летен вир. Кафеникава и сладка като чай, прозрачна и съблазнителна, застрашителна. Плувах в тая вода, която беше изпълнила наводненото мазе. Слънчеви лъчи проникваха през прозорчетата на мазето и пронизваха прозрачната вода. Прашинките играеха бавно в сноповете светлина – не като във въздух, а съвсем плавно. И всичко беше добре. Не изпитвах типичното чувство за задух, което...