Основното предположение тук е, че избраните национални правителства и световната пазарна икономика са логични партньори при създаването на богатство и в много по-бавния, но, както изглежда, устойчив процес на изкореняване на бедността. Ами ако това не е вярно? Ами ако, както го каза британският философ Джон Грей в една далновидна книга - "Фалшива зора: заблудите на глобалния капитализъм", "демокрацията и свободният пазар са конкуренти, а не партньори."