Доц. д-р Добринка Радойнова, ръководител на учебно-научния сектор по съдебна медицина и деонтология към Катедрата по обща и клинична патология, съдебна медицина и деонтология в Медицинския университет във Варна; началник на Клиниката по съдебна медицина към УМБАЛ "Св. Марина". Има над 120 публикации, 6 учебника и монографии. Тази година излезе и книгата и "Лекарски грешки. Съдебномедицинска гледна точка". Името й се свързва с разнищването на знакови дела в страната - атентата в Сарафово, смъртта на Варненския митрополит Кирил и последната експертиза за сестрите Белнейски. - Доц. Радойнова, какъв е животът в "клиниката за мъртви? - Съдебната медицина е невероятно интересна. По целия свят е много престижна, защото е част от държавността като цяло. Тя е мостът между медицина и право. Проблем в България е, че ние, съдебните лекари, сме на практика свързани с три министерства, а сме всъщност полусираче от три майки. Това са Министерството на правосъдието, защото обслужваме изцяло правосъдната система, МВР, защото дежурим и ходим на огледи денонощно, а отговорен ръководител ни е Министерство на здравеопазването (МЗ). След последните промени от 1 януари 2006 г . здравеопазването се финансира само по клинични пътеки каквито за съдебна медицина няма. Това създава проблеми на болниците, които са търговски дружества