Обикновено, когато започне лятото, достойните за отразяване събития в обществения живот силно намаляват. Хората отиват някъде. Събитията – също. Къде ли летуват събитията? Най-вероятно там, където зимуват раците. Събития и раци се редуват като курортисти на някакво неведомо място. Не съм голям почитател на каламбурите и леките остроумия, така характерни за някои професионални драскачи, но все пак си позволих да сложа едно за начало. Това отпускане най-вероятно се дължи на жегата. Главата ми прегрява, както главите на всички българи в тия дни – и аз отпускам юздите на стила си. И се появяват глуповатите остроумия. Но все пак – каквото и да е лениво лятото – животът все си кипи. Кипи и клокочи – като разтопен асфалт в юнските жеги. Особено ясно това се вижда привечер на Орлов мост. Един приятел – мил и скромен човек, социален работник в голяма болница – ми каза завчера: Вчера не успяха да ме бият на протеста на Орлов мост. Но утре пак съм там – и все ще си получа боя! В гласа...