Държавите трябва да са по-честни за размера на своите дългове и младите избиратели ще са достатъчно благоразумни, за да накарат политиците да ги платят колкото се може по-скоро.

Критиците на западната демокрация са прави да забелязват, че има нещо сбъркано в нашите политически институции. Най-очевидният симптом, че нещата не са добре, са огромните дългове, които ние успяхме да натрупаме през последните десетилетия, които - за разлика от преди - не може да бъдат обяснени до голяма степен с войни.

Според Международния валутен фонд (МВФ) държавният дълг на Гърция ще достигне тази година 153 % от брутния вътрешен продукт (БВП), на Италия - 123 %, на Ирландия - 113 %, на Португалия - 112 %, а на Съединените щати - 107 %. Държавният дълг на Великобритания доближава 88 %. Япония е световният “лидер” по този показател с планина от дългове, възлизащи почти на 236 % от БВП - над три пъти повече в сравнение с преди 20 години.

Сега тези дългове често биват обсъждани сякаш те са отделен проблем и резултатът е един доста безплоден спор между привържениците на мерките за строги икономии и за стимулиране на икономическия растеж.
Аз искам да внуша, че дълговете са последица от едно по-сериозно отклонение. Същината на въпроса е начинът, по който държавните дългове позволяват на сегашното поколение избиратели да живее за сметка на тези, които са прекалено млади, за да гласуват, или все още не са родени.

В това отношение статистиката сама по себе си е дълбоко заблуждаваща, тъй като включва само сумите, дължими от държавите под формата на облигации. Бързо нарастващото количество на тези облигации със сигурност предполага увеличаващо се бреме за хората, които работят - сега и в бъдеще - тъй като дори действащите в момента ниски лихви, на които се радват най-големите суверенни длъжници, да се запазят, то средствата, необходими за обслужване на дълговете, неумолимо ще набъбват.

Официалните дългове под формата на облигации обаче не включват често далеч по-големите неконсолидирани пасиви на социалните системи. Най-големите такива системи в Съединените щати са Medicare, Medicaid и Social Security.

Най-новите пресмятания сочат, че разликата между нетната стойност на задълженията на федералното правителство на САЩ и бъдещите федерални приходи на 200 трилиона долара е близо 13 пъти над размера на федералния дълг, обявен от министерството на финансите. Забележете, че тази статистика също е непълна, тъй като не отчита непокриваните пасиви на щатските и местните власти, които са оценявани на около 38 трилиона долара.

Тези умопомрачителни числа не представляват нищо повече от една огромна претенция на поколението, което сега се пенсионира или е на път да го направи, към техните деца и внуци, задължени от сегашното законодателство да намерят пари в бъдеще, като прибягнат или до значително повишаване на данъците или до драстични съкращения на други видове държавни разходи.

В своите “Размисли за Революцията във Франция”, публикувани през 1790 година, Едмънд Бърк пише, че истинският социален договор не е на Русо между суверена и народа или “общата воля”, а партньорството между поколенията.

Подновяване на социалния договор

Искам да внуша, че най-голямото предизвикателство, пред което са изправени зрелите демокрации, е как да бъде подновен социалният договор между поколенията. Аз обаче признавам, че препятствията са плашещи. Не на последно място сред тях е обстоятелството, че младите намират за доста трудно да пресметнат своите икономически интереси в дългосрочен план.

Изненадващо лесно е да бъде спечелена подкрепата на младите избиратели за политически мерки, които в крайна сметка ще направят ситуацията за тях още по-лоша, като запазването на фиксираните пенсии за държавните служители. Ако младите американци знаеха какво е добро за тях, те всички щяха да са от Чаеното парти.

Втори проблем е, че днешните западни демокрации ...