Tази вечер бе по-тъмна от всяка друга, обзела бе с тъмнината си всичко, дори и сърцето ми. Особено него. Улицата, която изминавах всяка вечер, беше оживена, както никога досега, чуваха се забързаните стъпки на калесарите по калдъръма. По стените отекваше смехът на жените, по който си личеше, че са доволни от това, което правят...