Свикнах да ставам в 6 заради предишната ми работа, а сега двата часа, които имам за себе си всяка сутрин, ми се отразяват много добре. Мога да чета новини, да разглеждам фотогалерии, да минавам курс по психология в Coursera. Мога да си изпия кафето бавно, да направя закуска, да попиша.
Но най-приятното е, че всяка сутрин гледам изгрева. Първо небето леко избледнява, в червено, сякаш се е подпалило някъде далеч. После първите лъчи се подават, близват облаците и им придават златен тен. След това всичко минава като на забързан каданс и слънцето вече е светнало.
Всеки изгрев е различен, никога като предишния или като някой от следващите. Обърнете му внимание.
Постът Wake up and smell the clouds е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.
