Като бях студент, един от моите професори даваше пример с философите на Древна Гърция и казваше, че те са били универсалисти – разбирали са от много науки едновременно. Тогава доста се зачудих. По-нататък, по време на следването по дисциплината “История на икономическите учения”, отново стана дума за интердисциплинарност. Този път за физиократите – френски клон на икономистите от 18 в., които свързват начина на фунциониране на икономиката с този на човешкото тяло. Спомних си и за училището, където се говореше за физикохимия – наука за химичните явления и общите им закономерности  с методи на физиката. Явно има такъв “пакет” от правила и принципи, които са символ на една универсална интелигентност на вселената и природата. Дали ги знаем и прилагаме е друг въпрос. Напоследък аз си мисля за принципа на “Минималното усилие”. Това означава да минеш някъде с малък разход на пари, да те таксуват евтино, да се отървеш леко, или да вложиш малко усилия, за да свършиш нещо. Този принцип има...