Парите не са всичко... особено за висшите мениджъри. Мнозинството от тях посочват, че биха приели орязване на заплатите им с около 28%, стига да заемат идеалната за тях позиция. Най-малко свиване на заплатите биха приели шефовете в Индия – 24%, а най-много в САЩ – 35%. В дългосрочен план най-мотивиращият кариерен план е признанието. Това сочат данните от проучване на PriceWaterhouseCooper's и London School of Economics измежду 1106 мениджъри. От тях 81% са мъже, а 19% жени. 187 работят във финансовия сектор, разделени спроед заплащането си в три категории. Тези, които получават до 350 000 долара на година (66% от участниците), между 250 000 и 725 000 долара (24%) и с над 725 000 долара (10%).
Повечето хора предпочитат фиксирано заплащане вместо бонус. Само 28% от анкертираните го предпочитат. Изпълнителните директори в Австралия и Великобритания са най-скептични да поемат подобни рискове във възнаграждението си, докато тези от Бразилия и Китай са най-склонни да го направят. 50% избират ясен пакет на заплащане вместо по-неясен, макар и обещаващ по-висока стойност. Две трети предпочитат вътрешни мерки, над които имат контрол, като чистата печалба, вместо външни методи като възвръщаемостта за акционерите.
За последните три години бонусите са намалели с 50%. Най-голямо е орязването им в Азия и Латинска Америка – с около две-трети. Справедливостта в заплащането е най-важна за мениджърите от Индия.
Когато става дума за бонуси, мениджърите от Австралия, Холандия, Швейцария и Великобритания залагат на парите в кеш, докато тези от Бразилия, Китай, Индия и САЩ на акциите. В международен аспект преобладават изпълнителните директори, които предпочитат кеша. Има обаче различия по отношения на възрастта. Само 29% от мениджърите между 60 - 64 години и 32% над 65 предпочитат по-малък кеш бонус вместо акции.