Кой ли щеше да научи името на Алексей Петров, ако на 15 август 2002 година не гръмна новината, че е направен опит за неговото убийство край столичния  плувен  комплекс „Спартак”. Тогава, излизайки от офиса си в комплекса, Петров бе прострелян в крака и гърдите. Криминалните репортери бяха претръпнали от ежемесечните убийства по улиците и не се впечатлиха много-много от още едно покушение. Те само установиха, че полицаите не си даваха много зор, за да съберат повече горещи следи. Те тепърва щяха да усвояват казуса Петров в цялата му същност. Тогава те не знаеха, че този човек е съсредоточил в себе си цялата власт на ъндърграунда плюс силно политическо и магистратско лоби. Което означава траен успех в машинациите. Веднага след покушението Алексей Петров се усети, че нещо куца в охраната на империята „Спартак”, която бе заграбил и реши да затвори улицата към дома си с бариера. Така тази уличка стана първата частна, но на кого му пукаше? На никого не му мина през ума да потърси...