Нали „знаете“, че (северо)американците са мноооого зле с географията, не знаят къде е България, когато в Югославия имаше война спират да ходтя в Германия, защото има война наблизо и т.н. и т.н.? :) Днес Мария ще но води до Уругвай и по-точно до столицата Монтевидео. Пожелавам ви приятно четене и очаквам от вас, без да гледате картата, да отговорите на въпроса: на коя граница може да започне една сухопътна война между Уругвай и ... Парагвай? :D     Монтевидео, Уругвай една малка Европа в Америка   Пристъпвам бавно под леката жега, която в средата на февруари ми се струва необяснимо дразнеща. По булеварда има доста малко движение, а е вече 10 ч. сутринта. Вървя, заплесната по сгради, балкончета,витрини и се усещам в София. Всичко е толкова познато - малки квартални градинки, булевардът Avida 18 de Julio, който напомня на "Раковски" в едни по -  древни времена, магазините с почти същата китайска конфекция.

[caption id="" align="aligncenter" width="646" caption="Don Bruno Mauricio de Zabala."][/caption] Акостирахме на порта два часа преди градът да се събуди. За да се стигне до новия център, трябва да се премине през стария град. Там е много тихо, като в галерия е. Всяка втора или трета къща е обявена за продан или се ремонтира, или просто е напусната от собствениците. Това е дюшеш за мен - обичам да снимам сгради, но не и хора. И на други места по света съм виждала позапуснати квартали,които действат малко хорър, но този стар квартал не е стряскащ. Тук - там отворен плод - зеленчук, магазинче, патрулираща двойка полицаи раздвижват пейзажа. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]       След 3-4 преки на зиг - заг излизаме на Plaza Zabala, където сред малка китна градинка е статуята на откривателя на Монтевидео -  Don Bruno Mauricio de Zabala.

Оттук започва и кварталът на бутиците, скъпите сувенирни магазини, тук е катедралата, както и повечето музеи - Torres garcia museum. El cabildo, Museo romantico, както и повечето улични търговци, разпънали сергии и масички със сувенири по средата на улицата. В Стария град улиците са само пешеходни, което много ми хареса. Да си призная, не проявих никакъв интерес към музейните експозиции.

Откак във Венецуела  в едно имение от 17 век гидът ми показа полюлей, произведен в Чехословакия, испанското нашествие по тези места се лиши трайно от интереса ми.Някак неусетно този старинен град свършва пред една арка, зад която се ширва Plaza Independencia - невъобразимо голям площад с всичките му прилежащи атрибути - паметник на генерал -освободител в средата, което се оказва мавзолей на бащата на нацията José Gervasio Artigas, новата и старата сгради на Президентството, хотел Радисън, Народният театър /театърът се казва Solis/, и...

...и ето това изключително архитектурно бижу - снимано отпред и отзад -

Време е за кафепитие и шляене по магазините. Да,де, но всичко ми е като дежа  вю, все едно се разхождам по Графа. :) Шляенето се осъществява главно по булеварда "18 юли" , там просто имаше много сгради за снимане. Кафето някак неусетно се претвори в еднолитрова бутилка "Стела Артоа", защото за втори път през този ден отказах да изрека вълшебното "кафе кон лече" на чист испански. Всякакви термини като "меланж", "кафе о ле", "мокачино", " капучино" , "кофи уит милк" и прочие европеизми тук не вършат работа. Малко инфо за интересуващите се - o,975 l "Стела" и едно кафе с мляко на Площада на Независимостта, тоест на пъпа на центъра на Монтевидео, струва 8 щатски долара с включен 10% бакшиш.

Вече е обяд, слънцето препича, Сивушка е поприпаднала, Белчо само пръхти,поемаме

към Стария град,

стъпките са тромави и бавни, хоризонтът мержелее, представям си само една една ледена сода с много лед и тази картинка бавно са уголемява и заема цялото ми мисловно пространство. Минаваме покрай постройка много напомняща на столичните Хали. Белчо- "Хайде да видим какво има вътре!", Сивушка - "Бе, к`во ще му гледаме- пазар на закрито, аман от сергии!" Все пак, изключителното ми женствено любопитство надделява и влизаме ...

в Меката на барбекюто.

Бившата жп гара е преустроена в BBQ - мавзолей, с около дузина ресторанта, ситуирани всеки около своята жарава, с леко повдигнати и наклонени към публиката скари, върху които цвърчат най- вкусните месни атрибути. Тук гвоздеят на програмата определено са телешките стекове, дебели по около 2 см и меко-вкусни като захарен памук., за които ни течаха лигите още от София.

 

"Монтевидео" винаги ми е звучал доста европейски и екзотично, някак не на място  ситуиран в Латинска Америка ( понякога наистина прекалявам с оксимороните), а в ранна детска възраст и като родно място на граф Монте Кристо. Сега в съзнанието ми е градът, в който бих живяла с удоволствие. С една дума: на въпроса къде ми хареса най- много от цяла Южна Америка, веднага и без да се замислям отговарям - Монтевидео.   Автор: Мария Найденова Снимки: авторът Други разкази свързани с уругвай – на картата: КЛИКАЙТА НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОНОСТИ :)