Врабчето ПЛАМЕН ТУШКОВ Изведнъж, от влака надвесени както си бяха, Дончо и Божана писваха: Ей, тати! Тати! Знаеш ли колко е фетско да си направиме тука една къща! Е долу, на полянката до реката! Спомням си това сега, побелял когато съм, сам в тоя неделен следобед на май, така, както си седя на тревата, до едно поточе, долу някъде