Тегленият вчера жребий, който определи първите съперници на родните ни тимове в евро-турнирите, кой знае защо бе приет с някакъв ентусиазъм? Или поне в по-голямата си част. Отдавам го единствено на някаква продължаваща инерция, плод на що-годе приличното ни представяне преди много, много години. Макар това да ми звучи като легендата за българското гостоприемство или за това как сме били най-интелигентната нация на планетата. Както и да е – в еуфорията няма нищо лошо, тъпото идва при падането. Там болката и синините са неизбежни. Добре – нека не...