През следващия програмен период от 2014 до 2020 г. Европейският съюз ще задели 4, 02 млрд. евро за научни изследвания и иновации в хранителния сектор и селското стопанство. Средствата ще бъдат не само за лабораторни, а и за реални предложения за облекчаване работата на фермерите и хранителната индустрия. Това съобщи Михайл Думитру, директор на дирекция „Програми за развитие на селските райони” в ЕК, по време на международна конференция за бъдещето на общата селскостопанска политика (ОСП). По думите му следващ приоритет във финансирането на ОСП е за облекчаване на въздействието на климатичните промени и т. нар. зелени мерки. Всеки ден ЕС губи по 275 ха почва заради ерозия и замърсяване, което прави около 100 хил. ха годишно.
Изискването за задължителен зелен компонент в бъдещата ОСП трябва да бъде гъвкаво, за да се отчитат спецификите и нуждите на всяка държава членка, заяви зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова по време на форума. Тя обясни, че въвеждането на „зелено” директно плащане трябва да бъде така направено, че да донесе възможно най-големи екологични ползи, без да застрашава жизнеспособността на сектора. Прилагането на „зелен” елемент има логична обосновка, но предложеният дял от 30% по първия стълб и 25% по втория е прекалено висок и трябва да се даде повече гъвкавост при определяне на дела му. По този начин ще се постигне по-добро насочване на помощта и ефективно изразходване на средствата, обясни зам.-министър Боянова.
В дебатите по реформата на ОСП, в които България участва за първи път, позицията на страната ни е за по-справедливото разпределение на средствата и изравняването на субсидиите за фермерите. Това ще позволи на новите държави членки да повишат по-бързо своята конкурентоспособност. От своя страна Михайл Думитру обясни, че от следващия програмен период ЕК предлага изравняване в подпомагането на фермерите, без значение от вида на земеделието. Есента на 2012 г. ще е решаващият момент, в който ще се очертаят основните тенденции в новата ОСП.