Маркетуоч

Долнопробната препирня би могла да се проточи с години. Някак си за Германия забавлението излезе извън валутния съюз. Дори и след смазващата победа с 4-2 над Гърция вероятно изглежда нещата ще останат така. Реториката се промени изцяло. Това беше изпитание на силата и битка за добродетелта. Сега е просто изпитание и битка.

Ангела Меркел твърдеше, че ще направи всичко възможно, за да спаси еврото. Сега тя върти очи и казва, че чужденците не бива да надценяват финансовия капацитет на Германия. Преди две години нейният министър на финансите Волфганг Шойбле събра германските банки и им заръча да подновят облигационните заеми за Гърция чрез т. нар. механизъм ролоувър (англ. rollover).

Сега, твърдейки, че Гърция е “бездънна яма”, той ги призовава да се насочат към изходите, като всеки друг. В интервю за германския неделен вестник Bild am Sonntag онзи ден Шойбле заяви следното:

“Най-важната задача пред новия премиер (Андонис) Самарас е да прилага съгласуваната програма бързо и без повече бавене, вместо да пита колко още другите могат да направят за Гърция”.

В друго интервю за списание Spiegel, публикувано в понеделник, Шойбле хвърли значително съмнение по въпроса дали превъзнасяните планове за “банков съюз” в еврозоната могат да влязат в действие в някакъв скорошен момент.

Той подкрепя идеята, представена най-напред от президента на Бундесбанк Йенс Вайдман, за референдум по промяна в германската конституция, за да бъдат прехвърлени германски правомощия на Брюксел.

Шойбле посочва, че макар графикът да е ускорен, организацията ще изисква дълъг период, и отбелязва следното: “Нито аз, нито някой друг знае кога ще бъдем в тази позиция”.

Евентуален неуспех на Германия да ратифицира Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) навреме - до 1 юли - заради правни възражения, обмисляни от конституционния съд, едва ли предвещава добро.

Препирнята би могла да завърши с още по-големи разходи за спасяване на испанските банки. Ако Испания получи 100-те милиарда евро спасителни пари през идните две до три седмици, преди ЕСМ да е ратифициран, то тогава средствата ще трябва да дойдат от временния спасителен фонд (ЕФФС – Европейски фонд за финансова стабилност), създаден с гаранциите на страните членки на еврозоната, а не с капиталови инжекции.

Това би означавало, че Германия и останалите държави от еврозоната ще трябва да поемат гаранциите на Испания, увеличавайки сметката за германската хазна с няколко милиарда евро.

Опасността за еврото след избирането на гръцко правителство, което ще прояви хитрост, ще води рискована политика на ръба на “войната” и ще шантажира германците, е, че валутният механизъм ще бъде нестабилен в условията на неуредена вихреща се криза.

На среща на Форума на официалните парични и финансови институции в Лондон миналата седмица Норман Ламонт, министър на финансите на Великобритания по време на европейската валутна криза от 1992 година, заяви: “Еврото се крепи на страх и догма. То няма да експлодира, но кризата няма да бъде решена - тя ще продължи. Страните ще се опитат да се върнат към националните валути, но това ще бъде равносилно да се пекат един по един на бавен огън”.

Ламонт цитира Артър Милър: “Краят на една епоха идва, когато основните илюзии се изчерпат”. Еврото ще продължи, каза Ламонт, защото илюзиите не са се изчерпали.

Друг автор, който може да бъде цитиран, е Джордж Оруел, който в “1984″ пише за Великобритания, изпаднала в състояние на непрекъсната долнопробна война сред суперсилите, смътно сменящи се коалции и престроявавания на редиците, поддържани от отлично дирижирана пропаганда и взаимна ненавист.

Както Оруел написа: “Това е война с ограничени цели между бойци, които не са способни да се унищожат. (…) За да бъде разбран характерът на сегашната война - защото въпреки прегрупирането, което става на всеки няколко години, войната винаги е една и съща - човек трябва да осъзнае ...