Ние българите сме благословени да живеем в географски ширини с ясно изразени четири сезона и богато надарени с вода и природни ресурси. А също така и с разнообразен ландшафт – плодородни низини, гористи планини и топло, незамръзващи море. На база на тези ресурси, достатъчни за всички ни, страната ни би следвало да е земен Рай или Едем, на фона на ощетените от майката Природа страни. Но така ли е в действителност? Противно на всякаква икономическа и географска логика, обедняваме все повече. Населението ни се топи и за около четвърт век сме намалели с една четвърт. С около една трета са се увеличили пустеещите и необратваеми земеделски земи. Може би и нас ни е нагазил природен, или друг катаклизъм? И да, и не...