Тази сутрин станах от леглото във формата на нервен човек. Какво ще кажете за тоя възглед за живеенето? Всеки ден се събуждаш и още с първите си движения влизаш в някаква форма, влизаш в някаква роля. И цял ден си в нея. Ако не предприемеш нещо дръзко и решително и не промениш нещата, естествено. Та – днес станах и започнах деня като нервен човек. Още с първите движения се сблъсках с ръбатия и зъл свят и усетих острите му ъгли. Спънах се в ръба на леглото, болезнено чукнах пръстите на босите си и някак преднамерено нежни крака – в краката на някакъв стол. Столът стоеше – жълт и тъп – право срещу мене, изглеждаше жесток и нагъл. Все едно беше решен да ме обиди и нарани. Блъснах го с ръка, той падна, единият му крак се вирна и почти до кръв ожули пищяла ми. Погледнах ожуленото място и мъчителна мисъл нахлу в главата ми: Тези мои пищяли, тези човешки пищяли са направени нарочно така голи и остри отпред. Само за да бъдат ранявани и ожулвани. Усмихнах се горчиво от тази мисъл. И...