От ранна възраст калужкият младеж Александър Потапов се стремил към духовен живот и монашеско служение, но майка му го възпирала. В 1855 година, скоро след нейната смърт, тридесетгодишният Александър отишъл в Оптинската Пустиня. Скоро станал келийник при стареца Амвросий, а след това - при преподобния Йосиф. Монашеското подстрижение се състояло на 3 юни 1895 г., а в 1906 г. станал духовник на Шамординската обител, навлизайки постепенно в старчески труд. След смъртта на преподобните старци Йосиф и Варсануфий, Анатолий станал продължител на Оптинското старчество, заедно със стареца Нектарий (Тихонов). Докато старецът Нектарий бил духовник на скитските братя и интелигенцията, старецът Анатолий бил "народен старец": той обгрижвал най-вече миряни от простолюдието