Понякога плача. Обикновено е за хубаво – от гордост и радост. Понякога – от тъга по нечия загуба, страх да не изживея подобна самият аз. Спомням си – плаках, много плаках, когато Слави Трифонов разказваше през 2007-а защо не е бил в ефир толкова време и как всъщност е рискувал да изгуби напълно зрението си....