С последното увеличение на енергийните цени от над 13 на сто за битовото потребление и над 16 на сто за бизнеса фактически се увеличава ножицата на кръстосаното субсидиране, което е сред ключовите проблеми в енергетиката, се казва в становище на БСК. Тази непазарна политика се прехвърля и при топлоподаването. Енергийните цени продължават да бъдат ползвани като инструмент за провеждане на социална политика, което е дълбоко погрешно, непазарно и недалновидно. Кръстосаното субсидиране блокира и реализацията на една от основните препоръки на ЕС за повишаване на енергийната ефективност.
Нелогично е увеличението на цените да се обяснява само с въведените в експлоатация нови ВЕИ мощности. Нереалистично е едва 6 месеца след последната актуализация на цените новите зелени мощности да са се увеличили в размери, водещи до ново 13-/16-процентно увеличение на цените!
Сериозен проблем е и упоритото прилагане на възприетия разходопокривен метод, който засилва интереса на производителите на енергия да купуват скъпи суровини и оборудване и да не инвестират в повишаване на производствената ефективност. Те нямат стимул да намаляват разходите си, респективно – себестойността на енергията. Това деформира енергийния пазар, който е в основата на ценовата пирамида, и води до влошаване на конкурентоспособността на останалите производства, свиване на инвестициите и на работните места, коментират от камарата.