/КРОСС/Идва краят на годината и пак започват отвсякъде да валят анкети, конкурси, класации за по- и най-добър в дадена област. Вероятно много от тях са необходими, за да бъдат измерени трудът и талантът през отминаващата 2015 г.  Но има едни конкурси, които наистина не разбирам и по-точно тяхната бройка. Те са литературните. Не смея да ги преброя, но имам чувството, че са стотици. Всеки ден се появяват нови и нови. И човек напълно се обърква. Няма да изреждам имената им, наградните им фондове и условия може да се видят в мрежата. Но се получава пълна девалвация. И по никакъв начин не може да се разбере всъщност кое е ценно и кое не. Кое става за четене и обратно. Имам усещането, че в тази страна всеки пишещ е лауреат, носител на плакет или статуетка. Особено страшно е с конкурсите за поезия. Ако човек си направи труда, ще види, че от всяка община, градче, дори село наднича гордо някакъв конкурс. Условията са различни. И както се казва, всеки според възможностите си. Наградните фондове започват от двеста лева и свършват с десет хиляди. Познавам пишещи, които се изхранват само от това. Обикалят с няколко стихотворения из цялата страна и така закърпват бюджета. Как не ги мързи, е друга работа. Как не им е неудобно - съвсем друга. Не мога да разбера това някакъв комплекс ли е, или нещо друго, но е смешно и нелепо, погледнато отстрани. И не носи нищо добро за българската литература. Горе-долу имам някаква представа как е по света, там такова нещо няма