Той не искаше, а винаги даваше. Бе някак естествено да е все сред добрите - по душа и по професия. С неизменния фотоапарат в ръка улавяше мигове от живота, за да подсеща, че в него има и красота. След толкова запечатани мигове, Парси се пресели във вечността. Вярваме, че е на по-доброто място.