За проблемите на горящия резерват „Бистришко бранище” на Витоша пред агенция “Фокус” говори проф. Пламен Мирчев от Институт за гората към БАН - доктор на селскостопанските науки и специалист по насекомите. Преди 11 години проф. Мирчев е изследвал пострадалия от торнадо резерват и е предложил падналите дървета да бъдат премахнати, поради опасност от епидемия от паразити - корояда типограф. На същото място в момента вече четвърти ден гори пожарът на Витоша.
- Проф. Мирчев, кога и по какъв повод проведохте вашето изследване в резервата „Бистришко бранище” на Витоша?
- След торнадото в резервата „Бистришко бранище” на Витоша на 22 май 2001 г., когато бяха изкоренени и паднали на земята 60 хектара смърчова гора, след това на два пъти бяхме викани няколко експерти по насекомите в комисия по екология в Народното събрание и се взе решение под натиск на еколозите там нищо да не се прави, а да се възложи проучване.
- Как е станало торнадото и какви са най-сериозните последици от него?
- Пламен Мирчев: В горите, ако не ежегодно, но често има подобни явления. В България е имало през 60-те години огромна буря, при който ветровалът е бил с дължина 40 км и ширина 1 км. Това е така нареченият Родопски смерч в Беглик. Представяте ли си каква площ и с лесовъдски мероприятия – това е овладяно.
На „Бистришко бранище” са се срещнали два фронта – студен и топъл и се е развило т.нар торнадо, което изкъртва дърветата. Всички смърчови дървета бяха повалени, единствено бяха останали наличните букови дървета, които са по-устойчиви. Короядът типограф почна да се развива там и се намножи в тази паднала маса, тъй като това беше благоприятна основа за неговото развитие. Не беше разрешена никаква дейност там – нито да се изваждат дървета, нито нещо друго. Другият вариант беше да не се изважда дървесината, но просто да се обели кората, защото короядът се развива в ликото под кората. След това този обект позаглъхна и с по-малка интензивност се занимаваха други колеги там. По-скоро беше изместен акцентът върху заменянето на растителността, тъй като смърчовите формации изчезнаха и се появяват други формации.
- В близост до това място ли е пожарът?
- Пожарът е на самото място. Там е почнал. Там има паднали дървета с диаметър един метър и в момента е като клада. Има места, където пет-шест такива дървета са се натрупали едно върху друго. Макар и вече да има някакво разрушение от времето, тъй като са минали 10 години, но това не е гора да гори, това е клада от натрупани дървета. И много се съмнявам, че с магаретата, където я карат тази вода, ще загасят пожара. Представяте ли си какво огромна маса дървесина има на места.
- Как може да се загаси подобен пожар и как ще отрази той на резервата?
- Чух, че ще се правят просеки. Макар и да е единственият вариант, това означава, че животът в т.нар. биосферен резерват ще бъде напълно разрушен. Те ще изсекат ивица, тъй като това е единственият начин да не се позволява да се разширява огнището, а огнището ще угасне, когато завали дъжд.
- Какво установи вашето изследване преди десет години?
- Нашата позиция е следната. Местността е обявена за биосферен резерват и трябва да се помисли дали този статут обективно го има и дали има условия за него. Трябва да се дискутират няколко неща – неговата площ е твърде малка по международните критерии. Освен това за биосферен резерват той няма необходимите буферни зони. В един истински биосферен резерват, за да влезе човек за два часа ...