Коментар на Калин Руменов, в. „Новинар” На седмица получавам по няколко покани във Facebook за участие в протести или за присъединяване към легални бунтовнически групи. Горе-долу всеки десети пост съдържа поне един от лозунгите „Да се събудим”, „Докога ще търпим”, „Да ни се чуе гласът”, „Да им дадем да разберат”, „Да излезем на улицата”, „Да блокираме нещо”. Така се редуват в мрежата – снимка на детето от родилното до абитуриентската му вечер, плажни пейзажи от отпуската, изключително умна собствена или чужда мисъл, линк към парче, най-новият колаж с Бойко Борисов и най-новият позив за въстание – любимият ми е този срещу безобразията в държавата. Кои точно, няма значение – то кое ли е наред, че да не е безобразие