...Сутрин, казвам й на пресекулки, докато пеят скорците и котките лениво спят, докато насекоми търкат фацетни очички и хич, ама хич не им се почва оная гоненица и взаимно изяждане – сутрин, продължава тя, защото така сме си говорили цялата нощ, взимайки мислите си, сутрин докато гъсениците протягат тела до три пъти повече от себе си, отвратени от това тяло и чакащи съня на какавидата, която ще получи крила и ще види свят – сутрин, докато насън сме обиколили неземни светове, а в будност ни чака труд и повторение на вчера, продължавам, така че биографията ни ще натежи не с приключения, а с дни монотонни и зли – сутрин трябва да загърбим реалността и да заживеем, удавени в кафето, добавя тя, или в друг оптимизъм, дошъл в мозъка ни от химери и химия.