/КРОСС/ След всичко, което сътвори правосъдният министър Христо Иванов срещу главния прокурор, срещу съдебната реформа и институционалната стабилност в държавата мнозина се питат - докога премиерът ще го търпи? С цената на какво би го оставил още на поста му? Или пък, калкулирал ли е вече „ударите", които ще инкасира, ако се раздели с него? Въпросите са основателни. И те касаят няколко аспекта на проблема „Христо Иванов". Първо, след изавленията на Сотир Цацаров, че министърът готви преврат срещу него като главен прокурор и че ударът всъщност е насочен към премиера Борисов, за просветените в делата на държавата стана ясно, че дните на протестъра Христо Иванов във властта са преброени. Министър-председателят е абсолютно наясно какви биха могли да са последствията от един успял или не „сценарий срещу държавността"; какво означава главният прокурор да обвини правосъдния министър в опит за преврат, замислен чрез мащабен фалшификат на група ясно назовани медии („Биволъ", „Медиапул", „Капитал") и конспиративно инспириран под знамето на ЕК. И как трябва да се реагира в такъв случай. Още повече, че службите са снабдили премиера с достатъчно сочна и точна информация за всички от заверата. Унижаващото България и нейния министър-председател обстоятелство е, че за първи път член на правителство на държава от Европейския съюз си позволява да спекулира с Европейската комисия