Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
Надежда, надежда за всички!
Тази песен ми се върти в главата от няколко дни. Сигурно други също си я тананикат, особено в частта “бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда”. Предполагам, че е така, защото виждам много хора, които знаят, че надеждата, дори да зависи от пари, не може да се измери с тях. Щастлива съм, защото виждам, че на пук на всичко, можем бързо да се обединим около кауза и да помагаме на напълно непознат човек – а даването ни връща много повече, прави ни Хора.
Сигурно вече виждате накъде отива мисълта ми и освен ако не сте били откъснати от Интернет в рамките на последната седмица, няма как да не сте чули за Ади. Ако не сте, запознайте се с нея. Предпочитам да си представям Ади по начина, по който е изглеждала преди – усмихната и лъчезарна. Тази моя склонност не се дължи на това, че си затварям очите за лошото, а просто ми дава цел и посока в желанието да помогна. В ума ми краят на тази кампания се отъждествява с това как Ади отново се превръща в страхотното момиче, на което се възхищавам.
Не, аз се възхищавам на Ади и сега. Основно се възхищавам как това крехко същество успява да вдъхнови толкова много хора за нещо добро. Ако пуснеш един дарителски SMS с текст DMS ADI на номер 17 777, вече си един от Ангелите на Ади. Не ти отне много време, нали? Тук обикновено следват сравненията с кафета, цигари и всякакви други неща, които покриват стойността на един такъв SMS, но те нямат значение. Има значение само това, че се превръщаш в ангел и даваш надежда. Ако искаш, винаги можеш да направиш и повече:
В трудни ситуации хората често се уповават на Бог, но аз предпочитам да вярвам в другите хора. И всеки ден виждам, че тази вяра не е напразна – заедно можем да спасим един човек, да му дадем време, да отнемем болка. А в същото време и ние ставаме по-добри и крилата ни порастват все по-големи, силни и красиви. И това ако не е ангелска суперсила!
Още по темата: