През зимата ходихме до Съевата дупка. Днес наред е да я посетим по време на жегите. Този път водач ще бъде Теодора. Приятно четене: Съевата дупка в жегите Пътувахме по задача из страната. И както бяхме потънали в мълчание и жега, изведнъж съпругът ми отби колата вляво и подкара през село Брестница. -          Къде отиваме? Какво ти стана? – успях да изкарам в тон възможно най-заспалото учудване. -          Нали искаш спонтанност. На пещерата отиваме. -          Каква пещера, виж ми чехлите – с токчета! Ти пък си по джапанки. -          Няма значение. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] И след 10тина минутки стигнахме до едно малко, паркингче. В дъното имаше една алея, чийто вход беше осеян с табели: Към пещерата, забранено за автомобили и тн. Тъкмо да поемем нататък, иззад завоя се зададе автомобил. Паркира и един чичко слезе. Беше със светлоотразителна жилетка и излъчваше униформеност. -          Към пещерата ли? Вземете си връхна дреха – студеничко е. -          Ми нямаме. -          Е... Взе ни 2 лв такса паркиране и ни остави на съдбата. Аз се реших – няма да влизам. Пред касата (билет за възрастни – 4 лв) един младеж облечен топло, с масивни обувки ни огледа и се обърна към мен: -          Да ви дам връхна дреха, госпожо? -          Не, благодаря, аз няма да влизам. -          Ама защо? Кажете ми какви притеснения имате, за да преценя имате ли основание. И всичкото това, казано с толкова жизнерадостност, че никаква пещера не се връзваше в картинката. -          Ами, вижте ме с какви фърфалетки съм се обула, плюс това пещерите ме притесняват – затворени тесни пространства... -          Госпожо, това е единствената пещера в България, която е подходяща за токчета. А залите са толкова просторни, че никакви притеснения няма да Ви създадат. Водачът-екскурзовод, както се оказа, беше така гостоприемен, така ентусиазиран, толкова жизнерадостен, че не можех да си го представя като пещерняк. Но светът е шарен. Съпругът ми ме погледна с очакване и аз взех, че се съгласих.  И всичко си беше вярно: [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Купена – сталагмит, оприличен на купа сено, дал името на първата зала на Съева дупка."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="581" caption="уникални бебе-сталактитчета"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="по широките калдъръми, през втора зала – Срутището"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Орган, вероятно – може би. При почукване, звуците, които се чуват са като подземна музика – съвсем логично"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="като пясъчен замък"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="към 4та и 5та зала – невероятно творение на Природата"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Концертната зала. Тук, по думите на жизнерадостния водач, е имало сватби, кръщенета и все весели неща."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="красиво"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="642" caption="моите токчета и планинските обувки на водача. Кажете ми сега, кое стои по-добре на тези красиви стълби?"][/caption]     Други разкази свързани със Стара планина – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОНОСТИ