/КРОСС/Обикновено покрай 3-ти декември, който е обявен от ООН за Международен ден на хората с увреждания, се появяват споредични знаци в обществото, че хора с увреждания в България все пак има. Никой обаче не се досеща, че хората с увреждания не са просто дата в календара, а са живи, дишащи, борещи се за живот хора, които са изтикани в периферията на обществените отношения. Във времена на истеричен обществен дебат, който е обзет от вътрешно-политически нестабилности, от международни кризи и социални напрежения, първата жертва, която пада са всички теми, които изискват спокойствие, разум и мисъл. Темата с хората с увреждания е една от тези теми. В днешния обществено-политически дебат обаче истерията, крясъкът, хаосът и омразата са изместили всичко от сцената и за хората с увреждания въобще не остава и минутка обществено внимание, за да си поговорим за проблемите на тази огромна маса от хора в обществото ни. И макар хората с увреждания да са повече от дата в календара, именно днешата дата дава повод, дори и за кратко, да привлечем общественото внимание към проблемите на хората с увреждания. Истината е, че това е една огромна маса от стотици хиляди хора, които са напълно изолирани и изключени от обществените отношения. Защо?Причините са най-малко три. Най-тъжното от всичко е, че тези три причини са си същите от 20 години насам и никой не може да ни гарантира, че и след 20 години някой от тези въпроси ще бъде решен