Размишления на един неспециалист в сферата на националната сигурност

Колаж: Владимир Дойчинов-Ладо

След случилото се на летището в Сарафово, започва дебатът за националната сигурност. В частност и за българските секретни служби. Когато слушате специалистите да говорят за един или друг аспект на тяхната дейност, за една или друга слабост и дори за пробив в националната сигурност, не се отчайвайте.

За да имате отношение по въпроса не е необходимо да сте наясно с тънкостите в борбата на тихия фронт. Достатъчно е, че плащате масрафара на тази борба в качеството си на данъкоплатци.

Така че оставете специалната терминология, законите, интеграцията (сиреч липсата на разузнавателна общност) и всички останали въпроси. В огледалния свят на Алиса всичко е едно към едно. Само че обърнато.

Първото, което трябва да знаете, е, че от времето на комунистическия режим, когато тайните служби сбъднаха мечтата на комунистите за мощно разгърнато партизанско движение в тила на своя народ, до днешен ден нещата в тази сфера не са се променили кой знае колко.

И старата концепция за службите като щит и меч на държавата, а не като за услуга на гражданите си е напълно валидна.

Както и друг път съм писал в този блог, ключът към към разбирането на тази визия е законът за една българската институция, където черно на бяло е записано, че основен принцип в неговата дейност е конспиративността.*

На запад от нас не пишат такива неща в законите си. Разликата между техните добре организирани специални служби нашенските огромна. Техните са преди очите на обществото, нашенските са в тила на своите.
Техните, макар и открити, пазят добре своите професионални тайни, нашите макар и дълбоко потопени, изпускат мехурчета в пресата постоянно.

Ето защо, днес не е проблем, например да получите информация за финансирането, ръководния състав, цели и способите, които работи британската служба за борба с организираната престъпност SOCА. Без големи усилия, можете да се запознаете със структурата на МОСАД и да разберете по какви направление работи и колко отдела има Шин Бет.

Пак без да се напрягате можете разберете, например колко братя-румънци работят в тяхната най-голяма разузнавателна служба -SRI.**

Опитайте се да направите това с ГДБОП, една от българските служби за сигурност. Или пък със специализираната дирекция ОТИ, сиреч службата за подслушване. Не ви се полага, разбира се. Не се полага дори на вашите представители в Народното събрание.

Служби, укрити в дълбока тайна от собствения си народ, разбира се могат да бъдат ефикасни само в едно друго и отдавна отминало време.

В сложно организираното днешно общество, тайната върху така да се нетехнологичната част от дейността на службите - финансиране, организация, организация, численост, отчетност за свършеното пред народното представителство и пр., винаги е проблем.

И предмет на остойностяване. Предмет на размяна, на търговия, на домогвания за влияние, на лобиране и дори на бизнес, ако щете. А приоритет в този случай ще има пак една партия. Най-вече тази на управляващите.

Не съм този, които ще хвърли упрек само към тях. Какво могат да направят бивши милиционери, освен да продължат и да усъвършенстват по своя си начин половинвековната концепция за службите като щит и меч на държавата.

Като за начало разформироваха, например Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства и затвориха нещата в черната кутия, наречена ДОТИ.

След това придърпаха някои от правомощията на ДАНС и превърнаха ГДБОП от служба за опазване на обществения ред в служба за сигурност и юмрук на партията.

Заедно с това оставиха в насипно състояние останалите служби и на този фон ведомството на вицепремиера Цветанов решително извиси ръст над останалите.

Най-накрая, разбира се издигнаха светлия лозунг “Полицията близо до обществото” и прибраха някои лев допълнително по европейски проекти.

В резултат на това днес полицията е толкова близо ...