Есенна Румъния (1): През Карпатите

Започваме още едно пътуване с мотор през Карпатите – този път моторът е на Борислав. Приятно четене:

Есенна Румъния

част първа

През Карпатите

18-22.09.2015

Ето, че дойде време за поредното, а както впоследствие се оказа и последното, за сезона бягство от зоната на комфорт. Или по-скоро разширяване границите на същата, но това също не би било особено вярно, тъй като отдавна вече не се чувствам на чуждо място в съседна Румъния.

Това пътуване бе планирано и като втори опит за щурмуване на Трансалпина, но проходът не бе основната ни цел. Забележителностите, които най-вече исках да видя, бяха ждрелото Биказ, дървените църкви на Марамуреш и солната мина в Турда. Освен тях бях набелязал и куп други неща, малка част от които успяхме да зърнем.

Основното нещо, с което трябваше да съобразим всички планове, бе значително скъсилият се вече ден, поради което исках каранията да приключват преди 8 – 9 ч. вечерта, колкото и нетипично да е това за мен

Пътуването накратко:

Варна – Кашока – Кирлибаба – Клуж Напока – Бран – Варна 2050 km, 4 дни и половина

Петък.

Варна – Силистра – Кашока,

390 km
Днес по план трябваше да стигнем до язовирa Сириу, в околността на който предварително си бях набелязал място за палатка, използвайки google street view. Бях забравил какво удобство е това.

На пристанището в Силистра пристигнахме тъкмо когато фериботът се канеше да отплава и едва намерихме къде да паркирамe, така че не сме губили и минута време в чакане. Така малко след 18 ч. вече стъпихме на румънския бряг.
Малко по-нататък спряхме за снимка и продължихме към язовира.

Този път сме с Алиса, за която това е първо толкова голямо пътуване.

Докато Слънцето бе на хоризонта, можехме да караме по-бързо и без излишни притеснения, но ситуацията се промени драстично, след като се смрачи. Навсякъде започнаха да се появяват пешеходци, велосипедисти и най-неприятното – каруцари. Така де, хора с каруци. Никой от тези гении не носеше светлоотразителна жилетка или каквото и да било обозначение, а каруците нямаха дори светлоотразители! За сметка на това имаха навика да изскачат в последния момент, на 10 метра пред нас.

След срещите ни с всички тези титани на мисълта и експерти в самосъхранението, лишени от каквито и да било инстинкти за оцеляване, пристигнахме до набелязаното място и започнахме спускане по черния път до брега на самия язовир. Този последен километър до долу ми се видя доста по-дълъг, заради състоянието на пътя, който дори отсъстваше на навигацията ми, но така или иначе малко след 23 ч. вече разпъвахме палатката си.

Събота.

Кашока – Биказ – Кърлибаба,

455 km

Бях си нагласил алармата за 6 часа с идеята да снимам изгревa.

Е, резултатите не бяха особено впечатляващи, но такъв ми бил късметът. Малко след края на първите ми за деня творчески напъни събрахме лагера, хапнахме набързо и поехме нататък.

Вече навлизахме в

Трансилвания

или в буквален превод от латински – земята отвъд горите.

Следващата ни спирка бе пред тази

красива църква в Бъйле Тушнад,

напомняща за писаните манастири в Буковина, които все още не съм виждал на живо.

След кратката фото пауза продължихме на север към

Лакул Рошу, или Червеното езеро

Все още не бях идвал по тези места и всичко бе безкрайно ново за мен.

А Карпатите и тук предлагаха безброй красиви гледки.

Един бърз поглед назад –

И обратно по седалките.

Малко по-късно вече приближихме и до самото езеро.

През 1837 г. тук е имало земетресение, в резултат на което свляклата се маса е препречила пътя на река Биказ. Така се е родило

най-голямото естествено планинско езеро в Румъния

Разбира се не липсват и кървави легенди за появата му, но тях ще оставим за друг път.

След кратко лутане намерихме кея с лодките и си харесахме място за паркиране.

Следващата логична стъпка бе да поемем навътре.

Отдавна исках да пробвам нещо ново за мен, а след като идеята ми за параглайдинг не срещна реализация през годината, остана да се задоволя с нещо далеч не толкова екстремно

Гледката от езерото към брега бе дори още по-впечатляваща, а на следващия кадър се виждат и стърчащите от водата върхове на дърветата, които са били потопени при образуването на езерото.

И двамата бяхме много далеч от точно тези водни спортове, така че постоянно бъркахме посоките на гребане, особено в завой, но поне не бяхме единствените, причиняващи катастрофи в иначе широкото за маневриране езеро

На излизане пък бяхме ескортирани от тези симпатяги.

След половинчасовата тренировка по гребане се запътихме към

ждрелото Биказ

То започва именно от Червеното езеро и продължава 8 километра на север.

Както вече казах, то бе една от основните причини за избора ми на този маршрут.

Малко след горната снимка се озовахме на тази отбивка.

В далечината се вижда Piatra Altarului – най-известната скала в околността, на чийто връх стои 7-метров кръст. Любопитно е, че до 89-та година на негово място е стояла червена звезда с подобен диаметър, символ на режима.

Тук някъде пробвах и още нещо ново. Вдъхновен от рецептите, които бях чул наскоро, за пиле и риба, печени на изпускателния колектор на ГАЗ-ка, реших да пробвам да подгрея сандвичите между ауспусите на Сянката. Закрепих ги така, че да не могат да паднат, и потеглихме, докато обядът ни се затопляше по този начин.

Малко след това вече бяхме на първия от 4-те емблематични обратни завоя непосредствено преди ждрелото.

И тук вече изпитах крещяща нужда от широкоъгълен обектив. Всички тези скали покрай нас, извисяващи се десетки, а по-вероятно и стотици метри към небесата, те карат да се чувстваш толкова малък и невзрачен.

Снимките ми не могат да предадат мащабите тук, затова ви предлагам да погледнете панорамите от гугъл мапс.

Относно сандвичите ми – резултатът бе неповторим. Дори смятам скоро да започна свое кулинарно шоу – Мото кухнята на Борко

Както вече казах, тук мащабите са такива, че 17-те mm фокусно разстояние, при това на кроп тяло, каквото е 40D-то ми, не стигат доникъде, а панорами не обичам да правя.

Още няколко снимки, преди да продължим нататък

В края на ждрелото се намира

градчето Bicazu Ardelean,

а малко преди него – тази китна църква вдясно от пътя. Както знаем, когато румънците не строят панорамни пътища през планините си, те градят църкви! С всякакви форми, цветове и мащаби! Майтапа настрана, но бих се обзаложил, че Румъния е страната с най-много храмове на глава от населението, поне в Европа.

Следващата ни спирка бе на 127-метровата стена на

язовира Биказ

Долу, в ниското, се вижда и прилежащият му ВЕЦ.

А ето и гледката от другата страна на стената

Малко по-нататък отново спряхме, за да щракнем язовира, този път от по-високо

По-натам пътят ни премина през това мостченце,

а спирката ни за почивка се оказа точно до няколко ябълкови дръвчета.

Вече започнаха да се забелязват есенните краски навсякъде около нас

И колкото по-навътре в планината навлизахме, толкова по-красиво ставаше.

Малко след горната снимка, ако не греша, се случи и най-магичното нещо за цялото пътуване – а именно минаването под няколко дръвчета точно когато им падаха листата…

Цветовете на следващите снимки не са в резултат на обработка

В далечината вече се виждаха надвисналите плътни облаци, предвещаващи дъжда, който ни очакваше в обозримо бъдеще

Вече

подминавахме Сунатори,

когато не се сдържах да не спра отново заради следващия кадър.

По тези места хората явно имаха доста по-разчупени представи за естетика и екстериорен дизайн на домовете си.

Малко по-късно стана време да потърсим място за бивака си.

Cârlibaba 727110, Румъния

След няколко неуспешни опита в крайна сметка се намерихме с приятна компания от Бистрица – градче, отдалечено на стотина километра от тук.

Приеха ни на трапезата си и ни нагостиха с месо, сиренце, сланина и най-важното – палинка – румънската ракия, която отдавна исках да опитам. Не можех да се отдам истински на дегустацията ѝ поради плановете за утрешния ден, но бих казал, че бе много добра.

Още по-хубавото беше, че всички се отправихме по леглата си още на ранина, преди 11, което бе основното ми притеснение, акостирайки при компания.

Очаквайте продължението

Автори: Борислав Костов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния

Още пътеписи от близки места: