Шестима кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) препоръчаха във вторник общо седем граждански организации, сред които Институтът за развитие на публичната среда, Асоциацията за Европейска интеграция и човешки права, Български адвокати за правата на човека, РискМонитор, Съюзът на съдиите, Центърът за либерални стратегии и Националната мрежа за гражданско наблюдение на съда.   Отвореното писмо с имената на шестимата бе внесено в парламента няколко часа преди изтичането на срока за номинации от квотата на Народното събрание. Все още в сайта на институцията официално е огласено единствено името на конституционния съдия Владислав Славов, предложен от депутатите Димо Гяуров и Мартин Димитров.   Вече стана ясно и името на депутатката Юлиана Колева, член на правната парламентарна комисия, която бе издигната от ГЕРБ. Засега обаче нейната номинация не е качена в сайта на НС.[div class='left_orange']Кои са Владислав Славов и Юлиана Колева?   Професионалният възход на Владислав Славов върви с най-високи темпове по време на управлението на СДС. До 1991 г. той има близо 11 години стаж като юрисконсулт в различни предприятия. Работи и като арбитър във Върховния държавен арбитраж. През 1991 г. е назначен за прокурор в Главната прокуратура, като става зам.-главен прокурор, а в края на годината и член на ВСС.   През декември 1996 г. е избран за председател на възстановения Върховен административен съд, а от 2003 г. досега е конституционен съдия от съдебната квота.   Според вносителите признание за качествата на Славов е избирането му за председател на Съюза на юристите в България. Юлиана Колева е народен представител от Сливен, била е зам.-председател на районния съд в града. Завършила е право в Софийския университет. Според публикации в медиите Колева не е член на ГЕРБ. През 2010 г. Колева е един от вносителите (заедно със заместник-председателя на парламента Анастас Анастасов и председателя на правната комисия в Народното събрание Искра Фидосова) на допълнение на промени в Закона за съдебната власт, внесени от Министерството на правосъдието. Проектът предвижда възможност да се закриват работни места в не толкова натоварените съдилища и да се прехвърлят в по-натоварените. В предложението е записано, че прехвърлянето трябва да става в рамките на апелативния район, в който става "трансферът". Колева и останалите предлагат малка промяна, без да се мотивират - да се добави, че преназначаването става "по възможност" в същия район. Критиците на проектопромяната отбелязват, че текстът развързва ръцете за непрозрачно и субективно кадруване в системата.[class='left_orange' div]   Подобно на избора на служители от Инспектората към ВСС преди месеци, се очаква останалите номинации да бъдат оповестени в последния момент. Това е пореден повод за съмнения за договорка между управляващите и опозицията, която да елиминира възможността за реакция от страна на магистратската гилдия.   Междувременно седемте организации предложиха на парламента да обсъди кандидатурите на Веселина Вълева - съдия в Апелативен специализиран наказателен съд, Галина Стоянова - заместник-апелативен прокурор на София, Иван Ранчев - съдия от Пловдив, Кристиан Таков - доцент по гражданско, семейно и търговско право в Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски", Надя Пеловска-Дилкова - председател на съда във Враца и Юлиана Кацарова - Чорбаджиева - прокурор в апелативната прокуратура в София.   "С това свое предложение искаме от Вас единствено да направите възможно участието на граждански кандидати в надпреварата за формиране на парламентарната квота във ВСС, а не да ги припознаете за свои. Дали те заслужават Вашата подкрепа, ще прецените, след като всеки от тях премине през предвидените процедури за предоставяне на информация и концепции и изслушванията на кандидатите", се казва в писмото подписано от Антоанета Цонева, председател на УС на Института за развитие на публичната среда.   С този ход се цели преодоляване на порочната практика за членове на съвета и инспектората към него да бъдат избирани кандидати с компрометирани морални и професионални качества, както това се случи при последните избори, мотивират се авторите на предложенията.   "Нашето безпокойство, споделяно както от българското общество, така и от Европейската комисия, е, че въпреки положителните стъпки към въвеждане на повече прозрачност и обществено участие в рамките на парламентарния процес на обсъждане и избор, начинът, по който парламентарните сили излъчват своите номинации и договарят тяхното избиране предварително, оставя силно съмнение за нелегитимни договорки, които обезсмислят последващите публични процедури", се казва още във въпросното писмо.   Изтъква се още, че ако и новият състав на ВСС бъде обременен със съмнения, породени от симулация на конкуренция между номинираните, чрез използването на "независими" депутати, "и този ВСС ще започне работата си с дефицит на доверие и усещане, че тайните договорки и зависимости, а не общественият интерес, ръководят членовете му".   В предложението се напомня, че в острия доклад на ЕК, оповестен преди седмица, властта в България изрично бе призована да търси "идеи за съдебна реформа от сериозните и доказали се неправителствени организации и да им предоставят възможност за участие в процеса на формиране на нов ВСС", тъй като това е ключов фактор за бъдещето на съдебната реформа у нас.   Мандатът на сегашния съвет изтича на 3 октомври. ВСС се състои от 25 членове с петгодишен мандат. Тримата "големи" в съдебната власт – главният прокурор, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) и председателят на Върховния административен съд (ВАС), са членове по право. Останалите 22-ма членове са изборни – 11 от тях се излъчват от Народното събрание, останалите 11 – от съдебната власт.