В живота на човек се случват странни неща. Но на вас ли да ви разправям това? Щом си роден човек, щом си поживял на тоя свят – това няма как да не ти е ясно като две и две - четири. Примерно аз станах терорист. Не че станах, но ме помислиха за такъв. И аз също – в един миг – се замислих: има ли всъщност между мен и един терорист някаква разлика? Нека обаче разкажа историята по-отдалеч. Преди четири години бях полудял от погнуса. Не погнусата на Сартър, а от една такава - най-обикновена. Погнусата на Сартър е от оня вид, който се появява, когато в действителност няма от какво да те е гнус. Буда пък описва това странно състояние като един от видовете страдание – страданието от финото движение на нещата в света. От това, че светът и материята са променливи, да речем, и човек все си привиква към тях, но пък те непрекъснато и коварно се изменят. И от това на него му е крайно противно. Без даже да си дава сметка. Просто леко му се гади и му се вие свят непрекъснато. Но човекът е...