Сред любимите ми книги в детството бе "Плува, плува корабче" с абсурдни стихове и с не по-малко абсурдни илюстрации на майстора Конашевич.Нощес във Фейсбук ми зададоха въпрос, който ме накара да си спомня едно четиристишие от предисторическата детска книжка: Попита ме някой, в пустинята бе то, много ли ягоди има в морето? Толкова колкото риби солени, растат из гората по дървата зелени... Мен пък ме попита някой какво мисля за немския език на току що отхождащата от трибуната българска кандидат-комисарка (изслушването на Румяна Желева може да чуете тук:). Затрудних се с отговора.И не защото не можех да оценя нейната употреба на езика на Шилер и на Хайне. А защото зад този въпрос пред мен зейна цялата бездна на политическия, културен и дори национално-антропологичен провал, който преживяхме на 12 януари.За кусурите "по същество" вече писаха мнозина и в традиционните медии, и в демократичния Интернет. Умно, с болка и с чувство за срам. Досега не бяхме имали подобна възможност - поне аз не я помня - да проследим така продължително и убедително публичния резил на наш политик. Аз ще пиша за езика. За езика на кандидатката и за езика на нашите политици зад граница. По силата на професионалните си занимания с устен превод имам някои впечатления от този кръг през последните 15 години.www.mediapool.bg