За втори път в разстояние на 5 години румънският президент Траян Бъсеску спаси главата си, написа френският в. “Фигаро“. Благодарение на силно въздържане от участие в референдума на румънските избиратели държавният глава избегна отстраняване. Активността в неделния ден от около 46%  прави невалиден референдума, защото по закон това може да стане, ако са гласували над 50%, дори и това да е само един глас отгоре. След обявяване на резултатите Бъсеску поздрави румънците, че са отхвърлили „държавния преврат“ на 256 депутати, водени от премиера Виктор Понта и временния президент Крин Антонеску. „Искам да благодаря на всички, които разбраха, че референдумът не е за Бъсеску, а за Европа“, добави президентът. Той обеща, че като се върне в президентството, ще се посвети „да насърчи помирението“. „Трябва да се преодолее разделението в обществото, защото Румъния има нужда от цялата енергия, за да успее да се интегрира в цивилизования свят, добави Бъсеску.
Премиерът Виктор Понта, лидер на лявоцентристката коалиция, която обвини президента в злоупотреба с власт, заяви, че независимо от резултата никой политик не може да
пренебрегне волята на милиони избиратели. 86,90% от гласувалите в неделя всъщност са се произнесли за отстраняването на Бъсеску.
Малко преди да станат ясни резултатите, той бе казал, че ако разликата между „да“ и „не“ на референдума е много голяма, е готов да съкрати своя мандат, изтичащ през 2014 г., в замяна на промяна в конституцията.
Основният закон на страната, приет през 1991 г.,  установява  баланс между властта на парламента и президента, за да не се стигне до авторитаризъм. Това на практика стана причина за хроничната политическа нестабилност, откакто консерваторът Бъсеску дойде на власт през 2004 г. 
В една страна, която няма демократични традиции, един полупрезидентски режим не се вписва добре в периоди на съжителство, отбелязва „Фигаро“, особено когато президентът обича да демонстрира сила, както е случаят с Бъсеску.
През 2007 г., само четири месеца след присъединяването на страната към ЕС, парламентът също направи безуспешен опит да го свали. Тогавашният премиер Калин Попеску-Търичану също го обвини, че блокира правителството.
Силната личност на Бъсеску, бивш капитан на кораб, все пак не може да прикрие истинския проблем на кризата: предизвикателството на олигархична система, наследена от прехода, а именно контрола на институциите и държавния апарат от новата класа от  бизнесмени, забогатели при непрозрачни условия по време на прехода към пазарна икономика.
Бъсеску няма какво повече да губи – той няма право на трети мандат. Но истината е, че по негово време правосъдието стана независимо и ако не успя да разбие мрежите на влияние, наследени от стария режим, поне сложи край на културата на безнаказаност, която характеризираше дотогава управляващия елит, обобщава „Фигаро“.