Това е старият театър на светлината. Река от бистър юнски въздух нахлува с миризма на евкалиптови гори, омесва се с ухание на лимони, портокали и рожкови сред тайнствени, заключени градини, губи се в мрака на вековни маслини, громоли в крайбрежни пещери, гуши се о светлозелени тела на смокини, прониква се със сол, пясък и влага от облаци и вълни, носи семенца от равнец, риган и градински чай, вдига крясъците на децата и ги пуска като лястовици да носят блага вест на нас, оцелелите в ковчега на