От няколко дни съм във Варна и движа с две млади дами. Прекарваме си страхотно, макар че ми се струва, че по тоя начин няма да издържа дълго. Отседнал съм при родителите им, които са възрастни хора – някъде на моята възраст. Не стари, но възрастни. Както казва един дзен учител – човек остарява, гледайки как другите остаряват. Но аз сега съм с младите дами и не гледам никого, който остарява пред очите ми. И някак си не чувствам годините. Само сърцето ми да издържи на темпото. Струва ми се, че Анди, по-голямата от двете, доста ме харесва. Но пък по-малката – Вера - е по-жива и енергична, някак успява да ме занимава повече със себе си. И това кара Анди да ревнува. Почти непрекъснато сме заедно и аз неволно наблюдавам леките сблъсъци между двете дами. Страшен триъгълник сме. Аз – на 42 години, Вера на четири, Анди – на седем. Аз съм техният кавалер и от време на време – обект на споровете им. Но по-често обект на споровете им е някой бананов сладолед. Докато се шматкаме и...