Единственият лозунг, който ми хареса на неделните (десетоноемврийски) протести беше: "Не ви признаваме прехода. Не ви признаваме властта. Не ви признаваме собствеността". Този лозунг с три кратки изречения синтезира основните проблеми, пред които сме изправени днес и които виковете "червени боклуци" няма да решат, понеже ги затъмняват и ги давят в блатото на олигархичната мътилка. Много пъти, откакто започна всичко, съм се питал не кой? кой? кой?, а защо? защо? защо? Защо не мога да се припозная в тези протести? Защо ме дразнят? Защо не им вярвам?. Вероятно, защото никой досега не е формулирал проблема точно, ясно и категорично. Заради това ще използвам този протестърски лозунг, за да обясня кое не е наред. Искам да предупредя нещо. Нямам никакво намерение да използвам политкоректни фрази, да се фризирам като десен фукльо с речник , съставен от европейски клишета и да изпадам в телешки възторг пред трафаретни тъпотии като "тук не е Москва". Ще се опитам да обясня моята истина, а, ако тя не е споделена, надявам се, вие да споделите вашата, по възможност не в реч на омразата. Не ви признаваме прехода! Йес, на 24-ата година някой се престраши да го каже. Преходът, осъществен по този начин, никога не е бил национален проект. Дайте да не се лъжем. Мнозинството от българите си представяше пазарната икономика като добре развит социализъм със своба на словото и други демократични екстри