В България по повод и без повод се критикува. Царе сме на мрънкането и на оплюването, царе сме на хленченето. От девет кладенци вода носим само и само да жегнем някого. Ако става дума обаче за стачки и бунтове като тези в Гърция, например, не ни търсете. Гледаме сеир по телевизията как гърчолята се млатят с полицията и ни е страх дори да припарим до южната съседка, сакън /простете за турцизма/ да не ни ощипе някой. Та така и във футбола. Разбиваме националите кога с право /по-често/, кога без. Какво не им хареса на разбирачите мачът с Русия? Е...