Лично мнение на Наталия Финашкова, в. Монитор От десетилетия Българското Черноморие е било символ на родната търговия. Нещо като умален вариант на всичко хубаво и лошо нашенско, което обаче е концентрирано на няколкостотин квадратни километра площ. По морето важи с пълна сила поговорката „Ден година храни”. Именно затова цените там винаги са не просто високи, но често и икономически нелогични. Далаверите и дребните мошеници, които се навъртат край шезлонгите и хавлиите на летуващите, пък отдавна са се превърнали в досадна, но задължителна част от морското ежедневие. Едни от неотменните елементи във всеки уважаващ се БГ курорт естествено са две много важни псевдоуслуги – такситата тип „копърка” и сарафските бюра, на които можеш да си обмениш валута в обирджийски нисък курс