В  село Бисер каквото не разруши придошлата вода, довърши го завистта. Тя срина вековни роднинства и унищожи приятелства, съсипа традиционния комшулук и затри ценности. Коментар на в. „Преса” Довчерашни братовчеди се мразят искрено. Които са имали пари за стабилни къщи, сега гризат нокти от яд, че държавата вдигна нови домове на онези с паянтовите постройки, отнесени от потопа. Класическата приказка: „Нека ми изгори плевника, ама да пламне къщата на Вуте", придоби още по-уродлива форма - доноси, подозрения в корупция, непочтеност и завист в особено големи размери. Тя обезсмисля добрите дела и съпричастността. Водата не отми лошотията а я накара да изпъкне като в увеличително стъкло. „Ако в България се роди гений, то това ще е геният на завистта