ПОЗНАВАМ режисьора Людмил Тодоров от 1990 г., когато гледах с удоволствие филма му "Любовното лято на един льохман". Познанството ни продължи и през 2002 г., когато като управител на първия в България мултиплекс в подлеза на НДК задържах дълго на екран в най-модерните тогава салони филма му "Емигранти", защото от него лъхаше надежда, че зрителското