Никога не добър знак, когато политиците започнат да апелираткъм патриотизма на данъкоплатците.Защитавайки неотдавнашното решение на френското правителствода повиши максималната ставка на данъка върху доходите до 75 %,министърът на финансите Пиер Московиси заяви пред в. "Монд":"Това не е наказателна мярка, а мярка на патриотизъм". Набогатите, обясни той, се дава възможността да направят "изключителен принос" за решаване на финансовите проблеми наФранция. Те със сигурност са много благодарни. Франция определено поема голям риск, увеличавайки данъцитедо много по-високо равнище, отколкото е в съседните държави.Грешка би било обаче да представяме правителството на Оландкато група социалистически динозаври. Истината е, че френскотоправителство е в радикалния край на нова глобална тенденция -международна реакция срещу богатството, която променя политикатаот Европа до САЩ и Китай. Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън предложи даразстели червения килим за данъчните изгнаници от Франция. Доривъв Великобритания обаче, където максималният данък е 45 %, сеусеща ново настроение на враждебност срещу богатите. Дориконсервативните политици не се осмеляват да защитаватвъзнагражденията на банкерите. Междувременно в САЩ Барак Обама води кампания за вдигане наданъците на "милионерите и милиардерите". Вярно, данъчнитеувеличения, за които настоява президентът, по френскитестандарти ще бъдат смешно малки. Обама иска само данъчнатаставка да нарасне от 35 % на 39,6 %, както и да повиши данъцитевърху капиталовите печалби и дивидентите. Част от реториката на президента обаче определено е повлиянаот успешната кампания на Оланд във Франция. Френският социалистразигра страхотна партия около "безразсъдния" начин на живот иприятелствата на Никола Саркози със свръх богатите. В подобенстил Обама атакува Мит Ромни като представител на "единияпроцент", който избягва данъците, и се подигра с коня насъпругата му, участвал в олимпийските състезания по обездка. Тези тактики изглеждат рисковани, тъй като традиционноамериканците са по-склонни да се възхищават на своите богаташи,отколкото да им завиждат. Лагерът на Обама обаче може да разчетерезултатите от допитванията до общественото мнение. С марж от64 % до 33 % американците одобряват по-високите данъци за хоратас доходи над 250 000 долара. Политическата чувствителност към пропастта между богатите иостаналите неe типична само за Запада.Начинът на живот на богатите и могъщите сега енай-чувствителната и опасна тема в китайската политика. Сайтътна агенция Блумбърг в Китай неотдавна бе блокиран, очевидно катонаказание за публикуването на статия за семейството на СиЦзинпин, който вероятно скоро ще стане новият президент на страната. Преди няколко седмици бунтовете срещу замърсяването в градЦиндун взеха неприятен обрат, след като демонстрантите настояхада научат каква марка дрехи носи местният партиен секретар."Твърди се, че след разкритието, че става дума за скъпа италианска марка, са го съблекли до кръста", съобщава "Би БиСи". Защо се случва всичко това? Както неотдавна писа Зани МинтънБедоус в есе за списание "Икономист", "мнозинството гражданина света сега живеят в страни, в които пропастта между бедни ибогати е много по-голяма, отколкото преди едно поколение". Тенденцията е най-силна на Запад. Както посочва г-н МинтънБедоус, в САЩ "делът от националния доход, отиващ принай-богатия 1 % от населението се е утроил от 8 % през 70-тегодини на миналия век до 24 % през 2007 година". В крайна сметка подобна промяна вероятно ще разпалиполитическо недоволство. "Спусъкът" за тази реакция бе Голяматарецесия, която засили натиска върху жизнения стандарт наобикновените хора, разкривайки в същото време неморалнотоповедение по върховете. Западни политици, от Барак Обама до Франсоа Оланд, сеопитват да овладеят и насочват това ново настроение. В Азия,където ударът на Голямата рецесия бе по-лек, вероятно действатдруги фактори. Интернет и засиленото използване на микроблогове улесниха разпространяването на информация и надигането навъзмущение заради пропастта между работниците, които саподложени на силен натиск, и свръх богатите. Ако това ново настроение се затвърди, то би могло да доведедо края на ерата на по-ниски данъци, дерегулации и увеличаванена неравенството, което започна в края на 70-те години наминалия век с възхода на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън на Запад и Дън Сяопин в Китай. Когато лейди Тачър дойде на власт през1979 година, максималната данъчна ставка във Великобритания бе83 %. Тя понижи това равнище - първо до 60 %, а след това и до40 %, колкото и остана до финансовата криза. Рейгън наследимаксимален данък върху доходите от 70 % и го понижи до 50 %, анакрая - и до 28 %. В Китай Дън Сяопин улови духа на времето,отбелязвайки, че "да забогатееш е божествено". Сега се утвърждава нова глобална нагласа. В Китайполитическите лидери избягват откровената демонстрация набогатство. В западния свят финансово затруднените политици санетърпеливи да повишат данъците на непопулярните напоследъкбогаташи. Големият въпрос е дали това все още е възможно вглобализирания свят. Както показват нетактичните забележки наКамерън за червените килими, всяко правителство, което твърдемного и твърде бързо увеличава данъците, рискува да предизвикабягство на капитали и компании. Свръх богатите са мобилни и имат добри съветници. На "просто богатите" обаче вероятно ще им бъде по-трудно даизбегнат новия натиск за по-високи данъци в западните държави.Джеймс Калахан, премиерът, победен от Тачър през 1979 година,каза мъдро: "Има времена, може би веднъж на 30 години, когато в политиката настъпват основни промени". Близо 30 години следначалото на ерата Тачър-Рейгън ни застига нова основна промяна.