От няколко дни е ужасно горещо. Сутрин се будя с лошо чувство. Жегата е такава, че сутрин се будя с чувството, че нещата не вървят на добре. Това наистина е странно. Имам предвид, че е странно това - жегата не толкова да те мъчи, колкото да те тревожи. Да – странно. Събуждам се с мисълта, че не е възможно по тези ширини сутрин да е толкова горещо. Но щом наистина е толкова горещо – значи нещо в климата ужасно се е повредило. Нещо не сме на прав път. Или сме разгневили Господ, или сме прекалили с пушеците. С въглеродните емисии имам предвид. Което е едно и също, като помисли човек – глобалното затопляне и гневът на Господ са едно и също нещо, наречено по два различни начина. Лежа си в леглото и размишлявам. Но не повече от пет минути. Ако човек от сегашното време се застои сутрин в леглото повече от пет минути – рискува да потъне и да се удави. Мислите му са толкова тежки и тревожни – като ръждясали подводни мини са – че ако се остави на тях, те като нищо ще го потопят в...