Свободното движение в шенгенското пространство е "ценно благо", една от най-конкретните и важни реализации на европейската интеграция. Но докато за едни европейци Шенген се превръща в химера или дори здраво залостена врата, от която може би влизат терористи, за други още „по-истински” европейци той става ябълка на раздора. И най-вече инструмент за изнудване (между Франция и Италия), манипулация (от страна на Норвегия, Холандия или Дания) и наказания (за България и Румъния). Шенген не иска двойкаджиите сред 27-те, като ги държи на безопасно разстояние, но парадоксално понякога отхвърля собствените си съставни части. В опитите си да усъвършенства политиката си за съседство „другият съюз” на ЕС забравя собствените си проблеми. Всичките му страхове и безпокойства се материализират и страните в Шенген са готови да изнамерят какъвто и да е претекст, за да затворят границите. Проблемът си остава политически, а по този начин заедно с всички други трудности, популизма и евроскептицизма...