"Това е голям позор, но връщане назад няма и трябва да си носим кръста", каза Станка Златева. Каза го минути след загубата си, донесла първия и засега единствения сребърен медал за България на Олимпиадата в Лондон. Каза го в отговор на кретенски въпрос, типичен за журналистка, наточила се най-напред да "отразява" възторг от победа, а после сякаш още по-доволна в издевателството си след една лична загуба, опропастила общ отчет за случаен успех. Каза го и заплака, вероятно спомняйки си тренировките, контузиите, надеждите, шамарите на треньора и напомпаните интервюта на спортни ръководители, планирали 7-8 медала, поне един от които златен. Станка сигурно до края на живота си ще помни и оня миг, когато загуби, за да отсече след това, че от нея нищо не става, забравила стотиците си п...