Започнал бях да пиша за Олимпийските игри, за спорта и за приятелството. Точно тогава избухна бомбата в Бургас и мислите ми се разпръснаха като парчета от взривена ваза. Да спра или да продължа? Да се откажа означаваше, че "свалям гарда" и приемам победата на злото над доброто. Или, че тези, които убиват невинни хора, са по-силни от тези, които вярват в човешките стойности. Означава, че постижението на Марк Спиц, героизмът на Виктор "Йонг" Перец и моралът на Макс Шмелиг не служат за нищо. Че Димитър Пешев трябва да бъде забравен отново?! Решението ми да продължа не беше трудно, то беше неизбежно. В него няма зов за отмъщение. Няма призив за военни действия и полицейски контрол. Съвсем не. Искам само да събера един букет от благодетели и да ги поднеса на жертвите от атентата.