„Атомният човек” на Любен Дилов-баща е картина на един утопичен свят. Четейки я, човек започва да вярва, че всичко е възможно. Книга, които не ни представя реалността, а е написани за мечтатели.
Някак изглежда нетипично да видиш български роман в този жанр – научна фантастика. А изненадата е още по-голяма, когато разлиствайки страниците, читателят открива, че това е един доста добър роман.
Както се очаква от фантастиката, героите карат всъдеходи, ходят на подводни сватби, над Антарктида свети второ слънце, а главният герой е българин, замразен в края на ХХ век и размразен в бъдещето. За феновете на този жанр тази книга е пълна със свежи идеи и интересни изобретения. Но самата история представлява нещо много повече.
Главният герой е опитен измамник, опортюнист и егоист, който в своето времето е жънел успехи с тези качества. Но в света, в който се събужда, те не само не му служат, а и са неразбираеми за околните. И той попада в купища комични и странни ситуации, а неговото поведение е лишено от всякаква логика за хората, принадлежащи към това бъдеще.
Хората в книгата живеят в хармония със себе си и със света - няма безработица, парите са загубили своята стойност и хората вършат всичко безкористно. Наистина всичко е толкова прекрасно, но „Атомният човек” се чувства непригоден за този свят, защото той не е създаден да живее в него. „Атомният човек” е многопластов роман и носи заряда на светлото бъдещото, но показва и как ценностите на обществото са това, което движи планетата и развитието й.
„Атомният човек” е втората книга на Любен Дилов-баща. Публикувана е през 1958 година, като има две версии и второто издание е това, за което четете сега. Неговите идеи са прокомунистически и това е причината днес фантастът да не е сред най-популярните български автори. Истината е, че неговите книги са класика в научната фантастика и интересно четиво дори за хората, които не са особени любители на този жанр.